“Разрушение (Demolition) - последният филм на режисьора Жан-Марк Вале (Кафе де

“Разрушение ” (Demolition) - последният филм на режисьора Жан-Марк Вале (Кафе де флоре), е филм за търсенето на смисъл след огромна житейска загуба.

Джейк Джиленхол, със застиналото си лице, е отличен избор за артист, който да показа ролята на несъкрушен от гибелта на брачната половинка си млад процъфтяващ мъж. За да доближи до някакъв смисъл в живота си след нелепия случай с автомобил, при който умира брачната половинка му, основния воин взема решение да стартира да разглобява всичко до съставните му елементи, да троши мебели и даже да опустоши “великолепната ” си лъскава къща с булдозер. Може би приема изцяло безусловно думите на своя тъст, че “ако искаш да поправиш нещо, би трябвало да го разрушиш и построиш отначало ”.

Поведението му, вместо ориентирано към вглеждане  в себе си и изваждане нескрито на възприятията, които има потребност да преживее, се концентрира върху материалния свят. А всеки предмет, стая или място, което му припомня за брачната половинка му, бива строшено с голям чук, смачкано и потъпкано. Като че по този начин чака да потисне и свие на топче хартия болката си и да я изхвърли зад себе си. Болката обаче не може да има такива дребни размери, нито да бъде потискана прекомерно дълго - тя изпитва нужда да потече във вените ти, да тупти с ритъма на сърцето ти, тъй че да го усетиш по какъв начин се свива, и едвам когато те е превзела целия и й се отдадеш изцяло, да я преживееш и прогониш. Защото най-големият й зложелател е цялостното й осъзнаване.

Филмът ни показва отегчен банкер, който губи жена си в автомобилна злополука. Но даже гибелта й не може да го раздруса задоволително и той продължава да минава като ходещ насън през живота - към работата, която не харесва и към къщата си, която ненавижда с цялата й лъскава фасада. След като една вендинг машина не му пуска пакетче с бонбони, той стартира да написа писма на компанията за обслужване. Жената, която би трябвало да му отговори професионално, намира писмата му за привлекателни и забавни и стартира да му дава отговор на “ти ”. Ролята на Джиленхол демонстрира човек, некадърен да плаче за умрялата си брачна половинка, който се пробва да изпита страст и да изрази страданието си, и даже самичък слага под подозрение любовта си към нея. Вместо сърцераздирателна драма обаче, фокусът е върху характера на човек, който попада в семейство, в което има обезверена потребност да бъде.

Героят на Джейк - Дейвис, вижда към себе си скърбящи хора, които минават като на забързан кадър в всекидневието му. Той даже принудително се пробва да имитира сълзи, с цел да не наподобява в очите на хората като прочувствен неработоспособен. Дейвис прави изцяло нелогични неща за някой, който толкоз скоро е изгубил най-близката си душа - връща се на работа, потапя се в удоволствието от това да откриеш нова занимателна ария, вглъбява се от ден на ден в желанието си да унищожава.

Инструментите, които непрекъснато носи със себе си, символизират неумението му да открие средствата в себе си, с цел да пробие дупка в твърдата си черупка и да си разреши да страда. Карън (Наоми Уотс) също има проблеми - не знае по какъв начин да се оправи с подрастващия си наследник, нарушава професионалната нравственос и стартира да си написа писма с клиент, преследва го във влака и го позволява в дома си, само че на безвредно разстояние, с цел да не разочарова себе си от недомислени романси. И двамата имат едно и също изключително възприятие за комизъм, което се демонстрира в най-неподходящите моменти, и двамата са до цинизъм откровени, имат потребност от осмисляне на себе си с вглеждане в другия и осъзнаване на личните си същности.

Изправят се дружно против страховете и поемат заветната крачка към това да одобряват какво имат или са имали и по какъв начин да го задържат до себе си - той има красивите мемоари със брачната половинка си, тя има едно проблематично дете, което пък се нуждае от поддръжката на своята майка, с цел да стигне до себеоткриването.

Филмът показва едно самобитно “разпадане ” на основния воин на части, разкъсването му, стигането до дъното и по-късно израстването му още веднъж - благодарение на емпатията на новата жена в живота му, опитите на тъста му да го разбере и поддържа и музиката на бунтара тинейджър. Не свети със запаметяващи се изречения или неповторима актьорска игра. По-скоро разкрива метод да извървиш един сложен път на осъзнаване и приемане, с цел да превъзмогнеш непоносимото и да продължиш напред. Иначе животът би бил единствено инерция.

Докато пред теб не се изправи стена.